БългарияЗдравеНовини

По-висока здравна осигуровка = по-добро здравеопазване?

Плавно увеличение на здравната вноска, до достигането ѝ до 12% от дохода на осигуреното лице, предложиха преди седмици от Българския лекарски съюз, съобщава БНР. Председателят на организацията д-р Иван Маджаров аргументира предложението с високите технологии, навлезли в българското здравеопазване, и модерните терапии, до които имат достъп пациентите. Последното вдигане на осигурителната вноска за здраве беше през 2009-а година, с 2 процента. Сегашната идея среща както поддръжници, така и противници.

Размерът на здравната вноска трябва да бъде увеличен, заради най-голямата в Европа диспропорция между публичните разходи за здравеопазване и това, което плащаме от джоба си, казва д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър.

„Ние сме първенци в това да наказваме болния човек, когато боледува, да заплаща кой за каквото се сети да изисква пари от него. Над 45% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния човек! Този процент в Европа е около 15, а в много западноевропейски страни – около 8-10%. Ако увеличим здравноосигурителната вноска, това не е, за да консумира здравната система повече пари, а за да освободим джоба на пациента от тези високи разходи“, категорична е Виткова.

На обратното мнение е икономистът от Института за пазарна икономика Петя Георгиева. Според нея най-големият проблем с увеличаването на здравната вноска е, че от последното ѝ вдигане преди 14 години почти нищо не се е променило в качеството на здравните услуги, които получаваме.

„Средствата в здравеопазването се увеличават всяка година. Начините, по които се финансират самите подсектори, остават същите, механизмите не са се променили, качеството на услугите също не е на много високо ниво, по което съдим от най-различни източници. България продължава да отбелязва много ниска продължителност на живота, а това е най-общият индикатор за качеството на здравеопазването“, подчертава Георгиева.

Новите технологии и по-високата специализация на лекарите предпоставят вдигане на разходите за здравеопазване и те ще растат. Но у нас преди да се мисли за увеличаване на разходи, трябва да се помисли за тяхната ефективност, смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и бивш здравен министър. Той е категоричен, че тази ефективност е много ниска.

„За последните 10 години публичните разходи за здравеопазване са нараснали от 3,6 милиарда лева на над 7 милиарда лева, два пъти са се увеличили, обаче медико-статистическите показатели – предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, обща смъртност, продължителност на живота, те не са се подобрили, почти не са мръднали за тези десет години! Самото увеличение на разходите не гарантира по-добро здравно обслужване и по-добра медицинска помощ.“

При обсъждане на промяна в размера на здравната вноска трябва да се има предвид и колко хора у нас плащат такава, уточнява Кацаров.

„Всъщност, здравна вноска в България реално от своите доходи плаща около 1/3 от населението, малко над 2 милиона души. Всички останали не плащат здравна вноска. До 6,5 милиона хората са или неосигурени, или се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Ако се увеличи здравната вноска, това засяга тези 2 милиона души, които издържат с работата си цялата страна.“

Идеята за демонополизация на Здравната каса, която периодично се поставя за обсъждане, има смисъл единствено за увеличаване на контрола върху дейността на лечебните заведения, отбелязва д-р Мими Виткова.

„Това могат да направят повечето играчи в здравната система – застрахователи, осигурители. Има страни, в които върви обратната тенденция – на окрупняване. Без държавен контрол каквито и частни играчи да се въведат, те не биха довели до подобряване на организацията на здравната система. Държавата е абдикирала напълно от контрола на здравната система.“

Повече на брой здравни осигурители е най-доброто решение за повишаване на ефективността на разходите за здраве според д-р Кацаров. По думите му, ако се създаде конкуренция между няколко фонда, това „във всички случаи ще повиши ефективността на разходите“, но той не вижда нагласи за това нито сред политиците, нито сред населението.

Липсата на възможност хората да избират при кого да се осигуряват здравно сама по себе си не е проблем, стига единственият осигурител да изпълнява всички свои функции, особено свързаните с контрола върху финансовите средства, обяснява Петя Георгиева.

„Касата в България има такива функции, но няма достатъчно капацитет да ги изпълнява. В крайна сметка пациентът е просто една пионка, която се осигурява по задължение в НЗОК, а Касата разплаща определени дейности. Липсва звено, което да следи какво се случва с тези средства, да натиска изпълнителите на медицински услуги към по-добро качество.“

Хората са свикнали с доплащането на здравни услуги, но това не премахва необходимостта процесът да бъде регулиран така, че доплащането да е справедливо разпределено между платците на здравни осигуровки, допълва Стойчо Кацаров. Той дава пример с лекарствата, където са най-големите мащаби на доплащане.

Има лекарства, които се получават абсолютно безплатно и други, за които болният плаща 50%, а в много от случаите и цялата стойност на закупуваните медикаменти, което е крайно несправедливо, защото и едните, и другите са осигурени лица, аргументира се Кацаров. При острите заболявания пък Касата не реимбурсира нищо и всичко си плащаш от джоба, посочва той.

Голяма част от доплащанията за медицинска помощ са регламентирани, а тези, които се случват под масата, не са с чак толкова голям дял, казва още Петя Георгиева и откроява по-сериозен проблем.

„Че за да получиш добра и качествена услуга, българският пациент все още се чувства принуден евентуално да даде пари на ръка на някого.“

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина